Болката няма да ме прекърши,
а само тялото ми.
Нито пък умората.
Дори без подкрепа,
знам, някой ден
всичко ще свърши
и ще бъда с всички в цялото.

Остава ми болката,
че няма "мен" точно тук
и може би никога няма да има.
Остават ми само копнежите
и сладко-горчивите страсти
на дните изпълнени с тежести
досущ като удари
с парния чук.

Всеки порив е мой,
но сблъсква се в мене
и пада след опит за полет.
В студ и в зной
аз съм пречката
за моето собствено щастие.
Като скитник самотен съм
далече на север в очакване
на никога неидваща пролет.