Влизам в новата година със старите си кални обувки.
Искам от нея да е по-добра. А аз излязох ли от старата по-добра?
Не. Душата ми е същата.
Искам от новата да ми даде повече, значи не съм доволна какво ми даде старата.
Заслужавам ли повече добро от новата?
Не.
Не заслужавам дори малкото добро на старата.
Мъкна си всичките стари лошотии и при все това искам нещо ново и хубаво.
Неееее, ще си остана със старото.
И с Добрата Стара Надежда да съм поне малко по-добра през новата година.
И да заслужа поне малко добротата ѝ.

Искреността не вреди на никого и на нищо. Тя винаги е добра, макар и понякога болезнено добра (защото после олеква).

и знаеш ли какво - на 30 декември като влязох в къщи, първата ми грижа бе да занеса калните си обувки под горещата чешма в банята и да ги измия:)))
още са чисти...

дано да е успешна и добра за всички