Няма пристан в този океан
за моят мимолетен кораб.
Сама съм си и екипаж и капитан,
сама пътувам през света
а за надеждата ми сляп е взорът.

Любовта е остров неразбран,
вторачена в собствените брегове.
Любови много имах, все горещи
и достатъчни за много векове,
но един-единствен океан от обич.

Все някога ще ме погълне синевата,
бездната е винаги в мен.
Ще изкомандвам: "Свивайте платната!"
и корабът ще стихне неразбран
поглъщащ жадно тишината
на един любовен океан.