Вторачено зрение
до пареща болка в очите.
Изгарям в огън и пепел
бясно преследвайки дните си.
Всеки ден се изнизва 
с различното празно.
Доколко изпълва ме тази
различна еднаквост?

Размивам се в пищна невзрачност
възхитена от своето себе.
А нощем потичат солените капки
и изтриват на всичко следите.
До болка се стича и в лед ме изгаря
онази, познатата млада любов,
която се мъча да видя напразно
с поглед невиждащ, 
но жадуващ и нов.

Вторачена в сляпото
не виждам следата,
постига ме сляп благослов.
А после откривам
изгубено щастие
изваяно в поглед суров.

Изгубвам му нишката.
На онуй вдъхновение - 
с древната младост.
Умирам в дните си жива
вторачена до болка и слабост
в измислено щастие
в бъдеще време
и сляпо загледана с празни очи
в бъдеща измислена радост.

поздрав")

Мартос... :)