Едва ли някога ще полетим само двамата, ти и аз. Тежестта ти е като ядрото на вселената преди Гигантския взрив, а аз съм всичко останало - лекота, която не съществува за теб. 
Толкова е неизменно, че чак ми става мило.
В твоя свят има ВСИЧКО, дори и любов, и всичко си има място и обяснение.
В твоя свят има всичко затова няма място да получиш каквото и да е повече.
Затова чувстваш празнотата на запълването и това те ядосва.
В моя свят ниско долу няма нищо и към мен постоянно си намира път реката на ЛЮБОВТА.